Хроничният тонзилит с често срещано заболяване, обикновенно при деца между 4 и 15 години. Приема се, че хроничният тонзилит е следствие от няколко прекарани спизода от остър тонзилит, като след всеки изкаран остър тонзилит не се стига до пълно оздравяване, а остават микроабцеси в тонзиалната тъкан. Тонзиалните крипти се запуяват с детритни материи, остатъци ог храна, които формират дстритни тапи. Запуявансто на тези крипти води до формиранс на гнойни колекции. Анамнестично за хроничен тонзелит се смята, когато

детето болсдува понс три пъти от гнойна ангина, налагаща антибиотично лечение. Най -о изолираната бактериална флора са бета-хемолитичните стрептококи. Нерядко се доказва и смесена стрепто-стафилококова флора, която може да с комбинирана с различна

гъбична флора. Клиничните симптоми са нсхарактерни, поради косто заболяването често

остава дълго времс недиагностицирано. Най-често сс наблюдават леки болки и дразнене в

гърлото, непричтна миризма ог устата, персистиращ шисн линфадент. При деца често се

тт комбинира с уголемена аденоидна вегетация, кочто води до

затруднено носно дишане, детето спи с отворена уста, хърка.

Обективно се наблюдава твърде разнообразна картина: тонзилите.

могат да бъдат силно хипертрофични или атрофични, често се

установява хипсремияна предната фарингсална дъга и при натиск от криптите излизат дстритни материи, които имат неприятна.

миризма. Според протичането хроничният тоизилит се разделя на:

1. Компресиран - начален стадий, който протича латентно със запазени локални и общи защитни сили на организма.

2. Субкомпенсиран - тонзилите са със силно намалена функция, изразена алергизация на организма и чести спизоди на скзацербация.

3. Декомпенсиран - характеризира се с реактивни изменения втонзиларната тъкан, персистиращ линфадент, субфебрилит

Най-честите усложнения при хроничния тонзилит са гломерулонефрит, сндокардит; ревматизъм, персистирашлимфаденит, псритонзиларни абцеси. Лечението при хроничният тонзилит обикновено е оперативно, като не трябва да се чака настъпвансто на усложнения

Операцията сс извършва под общаанестезия. Следоперативният период продължава около 5-

7 дни, като през първите дни се наблюдава силно изразена болка, засилваща се при.

реглъщане, косто налага използването на течно-кашава храна. След около седем дни децата

се възстановяват напълно. Основната насока в следоперативния период с преодоляването на.болковия синдром. За целта се използват различни локални препарати под формата на.

таблетки и спрейове. Спрейове

роникванс във всичките отдели на устната кукина. Орофар с

медикамент, съществуващ в двс форми - таблетки и спрей,

който може да се използва при деца над 4 години. Съставът му

с: Ьспгохопиит сМондс и Ндосате Пудгостопдс. Вепгохопйит

сноп при тежава бактерициден сфскт спрямо БисргоссосизВ.

- наетойцсиз, Зиероссосив раситопйас, Наеторвйия

Тайиепгас, КеъвтеПа рпешпопас, вируциде сфект спрямо Всгрев

с осигуряват разпрашаване на субстанцията и по доброто и